ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Какво най-често ни питате?
Кога кучето трябва да започне да ходи на училище? Кучето ми е на възраст над една година, късно ли е да започне училище? Кога ще се сформира група, за да започнем курс? Колко време продължава общия курс на обучение по общо послушание? Колко често трябва да се ходи на училище? Колко време продължава един урок? Какво трябва да нося на всеки урок? Само един човек ли трябва да присъства на урока с кучето? Какво трябва да купя за кученцето, преди да постъпи в новия си дом? Как да играя с кученцето си? Кученцето ми прави много бели? Какво да правя? Как да му се карам и как да го похвалвам? Как да го науча да не пишка в къщи? Кога, как и къде мога да извеждам кученцето на разходка? Как да разбера дали кученцето има някакъв проблем? Какво да правя когато кученцето се изплаши? Как да накарам кучето ми да не лае? Кучето не дава да го пипна докато се храни, ръмжи и се зъби, какво да направя? Как да науча кучето, да не се качва по леглата и диваните в къщи? Как да науча кучето да се вози в кола и къде е най-добре да пътува? Колко часа на ден трябва да отделям на кученцето? Как да го отуча да не яде боклуци навън? Когато го викам, то не иска да дойде при мен. Как да го накарам да идва? Кога трябва да се разгони кучката? Как да рабера, че кучката се е разгонила? Какво трябва да правя като се разгони кучката?За да се запишете на училище, трябва да започнете да излизате навън. Това става 2 седмици след последната (трета) ваксина на Вашето кученце. Съветвам Ви да адаптирате кученцето си с външната среда, поне 2-3 седмици и чак тогава да започнете курс. Нека треньорът на кученцето да не бъде първото нещо, с което то ще се сблъска, излизайки навън. Можете да започнете и от 5-7 до 9-11 месечна възраст, но съответно ще имате различен период от време да затвърдите вече наученото. Колкото по-навреме започнете, толкова по-лесно ще Ви бъде и на Вас и на кученцето, което расте като „гъба”, ставайки все по-тежко. Когато се започва с изграждането на навиците и похватите към кучето, от страна на стопанина, много по-добре е това да става преди да са се създадали грешки.
Училище „ПОСЛУШЕН” работи с кучета до една годишна възраст! Въпреки това, често се случва да се запишат и по-възрастни кучета, които обаче имат вече собствени навици. Могат да бъдат направени някои корекции в поведението на кучето, но не може да се изкорени досегашното му поведение. С по-възрасно куче се работи по-трудно, тъй като то вече има изградена представа за нещата, за това какво може и какво не може. Трябва да знаете, че работейки с Вашето куче, с Вас (водачът на кучето) ще работим два пъти повече. Проблемът преди всичко е в човека, който работи с кучето и именно Вас трябва да обучим.
За да започнете не е нужно да чакате да се сформира група. Групи има целогодишно. Когато едно куче започне обучение, то първо се обучава само в присъствието на неговия стопанин и на инструктора. След като се подготвите за влезнете в група, Вие просто се включвате. Няма как групата да бъде само от начинаещи кучета и стопани, защота хаосът ще бъде пълен! Винаги в групата 2/3 от кучетата са стари (вече имат няколко тренировки в група), а останалите са нови. Кучетата и стопаните в групата са не само дразнители, но и пример за подражание за Вашето кученце.
В целия курс са включени 6 индивидуални и 14 групови часа. Един урок е равен на един астрономичен час. Часовете се взимат за около 2-3 месеца. Учениците, които изкарат уроците само в рамките на 3 отсъствия, могат да посещават неограничено груповите тренировки след приключването на 20-те часа.
Тренировките се провеждат поне 2 пъти седмично. Индивидуалните тренировки (преди влизане в група) се провеждат в час, удобен за Вас и за инструктора. Когато влезете в група, тренировките се провеждат в час, удобен за повечето хора в групата, като в края на всяка тренировка стопанина записва кучето си за следващата, в предварително изготвен график.
Всеки урок е с продължителност 1 астрономически час. По време на него кучето няма как да работи непрекъснато, заради това тренировката е прекъсната от паузи, в които кучето да почива.
Желателно е всеки стопанин да носи в себе си лакомство, което неговото куче харесва. За предпочитане е това да не е храната, с която се храни ежедневно. Ако кучето има интерес към играчка, нека стопанина му я донесе, но в деня преди урока, играчката трябва да бъде скрита от кучето, за да може то да прояви интерес към нея, когато започнем да играем. Всеки стопанин трябва да води кучето си на повод (минимум 1 м. дължина)и да носи в себе си паспорта и бележника, който се дава при започване на обучението. За успешното протичане на урока е много е важно стопанинът да не забрави кучето си в къщи!
На груповите тренировки може да идвате и с цялото Ви семейство, за да слушате, но в началото (при индивидуалното обучение) е желателно кучето да работи само с един от Вас. Може и по-рано да бъде сменен водачът на кучето, но то самото ще се обърка, тъй като всеки стопанин се учи почти два пъти по-бавно от кучето си. Това е и причината кучето да прави по-добре упражненията с инструктора, преди да започне да ги прави на същото ниво със собственика си.
Първо трябва да решите къде ще е мястото на малкото пале във вашия дом. Важно е, когато влезе кученцето, ясно да му се посочи неговото място, където след това да му поднесете храна и вода. От тук се досещате и за трите най-нужни неща: Храна, паници и легло.
- Храната, която избирате, трябва да бъде съобразена: 1. С възрастта на кучето, заради добавките, от които се нуждае подрастващото Ви кученце в сравение с възрастното куче; 2. С породата на кучето (или окончателните размери на кучето), т.e. едрата порода кучета се нуждае от различно количество добавки в сравнение с дребната порода.
- Паниците трябва да бъдат за вода и за храна. Подберете размер паница за храна, която да събира окончателната дневна дажба на вашето куче, когато е напълно израсло. Паницата за вода трябва да е по-дълбока от другата и да побира поне два пъти повече от паницата за храна. За породите с дълги уши можете да изберете по-дълбока паница, с по-тясно гърло, за да не влизат ушите на любимеца Ви в нея. Препоръчвам метални паници, за да спестите купуването на 20 такива, докато кучето Ви израсне.
- Леглото, което ще подберете, съобразете с окончателнете размери, които ще достигне вешето куче. Ако ще живее навън, е добре колибата да е с размери, позволяващи животното спокойно да се завърта вътре. Добре е да има и вътрешна скрита част, където да се чуства по-уютно. Постелете дъното на колибата с някакъв вид изолация, после я покрийте с дъска или друг материал, който кучето трудно може да унищожи. Ако оставите животното върху стериопор или фибран то ще се забавлява изключително много.... Върху дъската или плоскостта, с която сте покрили изолоцията, постелете нещо меко, което ще подобри комфорта на вашия любимец. За предпочитане е по-мека постеля особенно за късокосместите породи и за старите кучета, които често имат проблеми при лежане върху твърда повърхност.
- Глезотийки: различни играчки, кожени кокали за зъбите и други. Подберете играчки, които по размер да отговарят на Вашето куче. Прекалено малките играчки не са подходящи за едрите породи, тъй като ими опасност да бъдат погълнати.
Изберете предмет, който да интригува Вашето куче. Добре е да можете да го хванете удобно, както Вие така и животното. Играта чрез дърпане е любима за повечето четириноги. Не дърпайте прекалено силно, особенно ако кученцето Ви е още с млечни зъби (до 6 месец). Оставете на вашия четириног приятел да определи сам силата, с която иска да се бори за предмета. Прекалено грубата игра от Ваша страна, може да го накара да загуби интерес. Използвайте играта, като стимул, накарайте кучето да направи нещо и го наградете с игра. Колкото повече играете с него, толкова по интересен и любим обект ще бъдете в очите на вашия любимец.
Всяко малко кученце, затворено в апартамент, е в състояние да направи такива поразии, за каквито не сте си и помисляли. Най-добре е ако породата на кучето Ви позволява, да се оглежда на двор. Ако все пак сте принудени да гледате животното в апартамент, не допускайте да се разхожда навсякаде. Доста добри резултати можете да получите ако използвате клетка, съобразена с размера на животното. То трябва да може да се завърта спокойно вътре, да има място за две паници, легло и вестник или абсорбираща пелена, на които да пишка (докато не започнете да го извеждате). Ако нямате такава клетка бихте могли да оставите животното на място (коридор, балкон), където да няма ценни вещи, за които да се притеснявате. Ако ще го гледате на двора, щетите по двора също не са изключени. Удобно е да имате клетка, в която да оставите животното, докато отсъствате от къщи. Поражения ще имате почти винаги, ако не осигурите нужната свобода за движение и игра на малкото кученце. Ако сте играли достатачно време с палето и сте го изморили порядъчно, нахранете го и то няма да има сили да прави бели в следващите няколко часа.
Когато се карате на кучето е важно да наблегнете на интонацията. Един от начините да се скарате на кученцето е чрез вестник (навит на руло), но за да разбере санкцията, важно е тя да бъде направена на момента. Още от самото начало покажете на кученцето, че шефът сте Вие, а не то. Вие командвате, то се подчинява.
С израстването на вашия любимец, метаболизмът му се забавя. Затова и Вие трябва да се съобразите с това. В началото, кученцето се е храни на всеки 4-5 часа и веднага след това трябва да се изпишка и изака. Това е разликата между кучето бебе и кучето завършило разтежа си. Не можете да искате от вашето кученце да не пишка у дома , докато не започне да излиза на вън. Това става най-рано две седмици след последната ваксина, за което време е добре да приучите кученцето да пишка на едно конкретно място (въру вестник). Когато започнете да извеждате кучето, постепенно увеличете интервалите между разходките. Много е важно не само да се карате на кученцето, когато се изпишка в дома Ви, но и да го похвалите като го направи навън.
Кученцето може да излиза навън най-рано 2 седмици след последната (3-та) ваксина. Изберете подходящ размер каишка (нашийник или нагръдник), съобразена с размера, на кучето Ви. Строг нашийник или душач използвайте само след като Ви бъде показано как! Не препоръчвам синджирените поводи, тъй като са неудобни за стопанина. Те са подходящи за връзване на двора. Извеждайте кученцето на тревни площи, за да го приучите да извършва физиологичните си нужди на тях. Добре е да му намерите подходящи партьори за игра - в най-добрия случай също подрастващи кучета. Не ограничавайте любимеца си в контактите със себеподобни. Те най-добре ще го научат как да общува с тях.
От момента, в който вземете кученцето от майка му, Вие вече сте неговото семейство, неговата опора и закрила. То ще се чувства защитено, сигурно и смело, когато е с вас, и плахо и неуверено, когато е далеч от Вас. Затова и Вие трябва да го окуражавате, когато забележете у него несигурност или притеснение. Погалете го, потупайте го, успокойте го като му говорите с мек тон. Кучето реагира по различен начин в зависимост от това дали е вързано на повод или е пуснато. Закаченото на повод куче усеща връзката със стопанина си, има усещане за сигурност и опора и е много по-смело.
Замислете се кога и защо лае вашето куче?
Ако лае по време на разходка, причината да го прави не е една. Може да вижда, чува или помирисва нещо, до което иска да отиде, но не може защото Вие сте го вързали. Може да го е страх от нещо (някой). Ако не толерирате това негово поведение,му се скарайте (най-често като подръпнете рязко повода). Ако кученцето спре да лае, похвалете го веднага и очаквайте, че след похвалата, ще опита отново да лае. Бъдете настоятелни и търпеливи. Ако лае, когато сте в къщи през деня, най-вероятно кучето Ви чува нещо (някой) и по този начин го индикира. Това е инстинкът му да предупреди стопанина си за евентуална заплаха. Ако лае през деня, когато Вас Ви няма, често пъти го прави от желание да е с Вас и да не остава само в къщи, кадето няма с кого да си играе. Постепенно увеличите интервала, в който го оставяте само. Ако в момента, в който излезнете, чуете кученцето как лае, върнете се и го накажете да лежи на неговото място. След това отново излезте и очаквайте щом затворите вратата, пак да стане, готово отново да залае. Върнете се отново и отново докато кучето не остане поне няколко минути само на посоченото от Вас място, без да лае. След това влезте при него и го похвалете, за това че е чакало без да лае! На сладващия ден го направете отново, като го оставите самo за малко по-дълго време. Важното е да го накажете на точно определено място в помещението, за това, че лае. Ако лае, когато сте в къщи през нощта, причината е лесно обяснима: кучетата са много по-нащрек, когато е тъмно и чуят нещо особенно вечер. Те инстинктивно лаят, за да предупредят стопанина си. Ако кучето Ви го прави прекалено често, просто му се скарайте и ако не спре, го накажете на някакво място. След като кучето спре да лае, защото сте му се скарали, похвалете го. Бъдете готови отново да се скарате, защото то пак ще опита да лае и така, докато не успеете да се наложите. Ако лае по хората, често пъти това поведение на едно младо кученце говори за евентуален проблем в бъдеще. Кучето лае по хората от страх. Често пъти човекът, по който лае кучето, сам е провокирал агресивното му поведение. За съжаление при голям процент от кучетата, лаят прераства в опасна агресия след определена възраст. Ако лае по кучета, това поведение е характерно предимно за малките породи кучета, които от страх лаят по по-големите. Също така причината може да бъде, ако стопанинът му го ограничава да контактува с други кучета. Често пъти кучето лае, за да получи нещо, което иска. Това е идеален начин кучето да Ви се налага. Не му позволявайте. Възползвайте се да го научите да лае по команда.
Като му се карате. Всеки път, когато кученцето се качи на мебелите, го хванете за врата и по най-бързия начин го свалете долу, като използвате една и съща звукова команда, произнсена със строг тон "ДОЛУ!" Това може да се направи доста пъти докато то разбере, че и да се качи, няма да му е приятно. След като го свалите, може да го накажете на някакво място, където да стои само. Често пъти след като научите кучето да не се качва когато Вие сте в къщи, то започва да го прави, когато вас Ви няма. В момента в който се преберете, то слиза, защото знае, че ще му се карате. Затова трябва да го издебнете и да го санкционирате докато е още на леглото. За целта се изисква доста търпение, време и упоритост от ваша страна.
Добре е да приучите кученцето да пътува още докато е малко. В началото често се случва кученцето да повръща по време на пътуване, затова избягвайте да го храните преди да го качите в колата. Има кучета, които много трудно преодоляват шока от транспортирането и в момента на качване в колата започват да се тресат и да отделят много слюнка. Този стрес може да опитате да преодолеете, чрез по- често качване на кучето в колата. Не го качвайте само за да пътувате. Качете го няколко пъти просто да види, че не винаги, когато е вътре, колата ще се движи. Успокойте го и го накарайте да легне. Може да му дадете някакво лакомство, за да свикне, че в колата ще получи тази награда. Постепенно приучете кучето да пътува.
Мястото, на което може да возите кучето зависи предимно от това каква е колата Ви. Ако е комби, най-добре е кучето да пътува в багажника. Ако е хеч-бек, махнете кората на багажника и кучето ще може да пътува там. Ако имате седан, най добре е да пътува в краката на пътника отпред до шофьора, за да не Ви цапа тапицерията. Ако седалката се дръпне максимално назад, в краката на човека може да пътува спокойно куче до 30-40 кг. Научете кучето си да пътува там, независимо каква е колата Ви, защото може да Ви се наложи да го качите в такси или друга кола, където да не бива да се качва по седалките. Ако колата Ви е ван, то може да пътува на пода на колата, без значение къде. Ако все пак искате да създадете "невероятния комфорт" за вашето куче да пътува на седалката, изборът е ваш. В зоомагазините ще намерите най-различни модели калъфки за предни и задни седалки на кола, върху които кучето Ви може да лежи без да цапа тапицерията.
Бъдете търпеливи докато кученцето свикне и започне да изпитва удоволствие от пътуването. Не прекалявайте с преходите, увеличавайте постепенно времето, прекарано в колата, правете паузи. Не забравяйте, за него това е нещо ново и то е много уплашено.
Ако питате вашето кученце, отговорът ще е: цял ден. Реалното време, което е нужно на едно малко пале, е непосилно за всеки човек. Затова ще посоча един минимум, който е добре всеки стопанин да се опита да постигне. Всяко малко кученце има нужда от разходки поне 3 пъти на ден, като разходката да е средно около 1 час. Освен това кученцето иска да се храни няколко пъти на ден. От 2 до 4 мес.- 4-5 пъти на ден; 5 до 7 мес.- 3-4 пъти на ден; 8-10 мес. - 2-3 пъти на ден; от 11 мес.нататак - 1-2 пъти на ден. Колкото повече време можете да отделяте на вашия любимец, толкова по-щастлив ще се чувства той. За това е много важно да прецените с колко свободно време разполагате, преди да си вземете куче.
Нужна е голяма упоритост от страна на стопанина. Много е важно не просто да се скарате на кучето, а да го санкционирате в момента, когато го прави. Можете да го направите, чрез строг тон "НЕ" или "ФУ" и да го ударите с вестник или с повода. Може и да го хванете за кожата на врата и да го тръснете. Това също е добър начин да се наложите върху кучето си. Хубаво е и Вие самите да го провокирате. Подхвърлете храна някъде навън, без кучето да Ви види, издебнете го и го санкционирате в момента, в който я лапне. Не забравяйте, че пораствайки, кучето Ви ще става все по-обиграно и много добре ще може да разбере, дали го наблюдавате или не. Един път направена, санкцията на кучето (днес и на дадено място), няма смисъл да се повтаря още същия ден и на същото място. Задължително след всяка една разбрана санкция, той или тя трябва аа бъдат похвалени с лакомство от вашата ръка.
Кучето трябва да има стимул, за да дойде при Вас, когато го викате. Такъв стимул може да бъде играчка, храна или играта с Вас. Често пъти стопаните викат кучето си, за да го вържат и приберат. Така кучето започва да асоциира викането Ви като край на неговата разходка и съответно не идва при вас. Пробвайте да извикате кучето си няколко пъти по време на разходката, похвалете го за това, че е дошло и после го пуснете пак да си играе. Ще видите, че то ще започне да идва, за да бъде погалено. Не забравяйте, че и вашето куче има нужда от лично време. Не е необходимо за най-малкото нещо да го викате. А ако все пак го извикате, не забравяйте да го похвалите след идването му.
Нормално кучката се разгонва между 6 и 12 месец. При различните породи рагонването (половото съзряване) настъпва по различно време. Едрите породи кучета обикновено се разгонват по-късно от дребните, затова при тях е нормално да настъпи разгонване дори след 1 годишна възраст.
Има няколко ориентира за това:
- Поведението на мъжките кучета в парка, спрямо Вашата кучка. Въпеки това някой път може да се подведете. Има кучета, които много упорито душат всички женски и не откъсват нос от тях, дори когато не са разгонени. В същото време, макар и рядко, има мъжкари, които не биха трагнали по Вашата кучка, дори и да е в пик на разгонване.
- Кучката започва да кърви. С това се манифестира разгонването и Вие трябва да започнете да броите дните на разгонването от момрнта, в който забележете изтичане на кърв от вулвата (външен полов орган) на кучката.
- Вулвата на кучката значително се увеличава и тя започва по-често да се ближе и да препикава (маркира).
- Рядко се случва да остане незабелязано разгонването. Такива случаи има при първо разгонване. Възможно е въобще да не прокърви и вулвата да не е значително увеличена. Тогава, ако се съмнявате, най добре е да се консултирате с ветеринарен лекар и да се направи: цито на маска; прогестерон тест или да се погледне на ехограф.
Преди всичко трябва да знаете, че разгонването на кучката протича в три етапа:
- НАЧАЛО (1-10 ден). В началото на разгонването кучката бива много ухажвана от другите мъжкари. Те я душат и правят опити да я заскочат. Кучката обаче ги гони и не ги допуска. Добре е в този етап да не се разхождате в паркове, където е пълно с други кучета.
- ПИК (10-14 ден). Кървенето спира. Кучката влиза в овулация и позволява да бъде заскочена. Само в този период тя може да бъде заплодена. При контакт с мъжкар тя прави характерна поза като "магаре за рязане на дърва", отмества опашката и стои неподвижно. Това е и момента, когато трябва да бъде заплодена, ако разбира се е достигнала продуктивната си зрялост (след 3-то разгонване). Ако не искате да заплождате кучката си, много е важно да я пазите през този етап, да не я водите по парковете, където е пълно с мъжкари и да я държите на повод.
- КРАЙ (15-30 ден). Кучката отново спира да допуска мъжкари до себе си. Те се опитват да я заскочат, но тя отново ги гони. Овулацията е преминала, но тя все още бива ухажвана от всички мъжкари, които я видят. Добре е още да не посещавате парковете, защото ще си тръгнете с повечето мъжки кучета от парка.
Продължителността на всеки етап варира при различните кучки. Добре е да се следят всички показатели, за да се знае точно в кой етап от разгонването е кучката.